По повод 17 октомври – Международния ден за изкореняване на бедността, споделяме историята на Дафи, която е избрана сред още 15 лични истории от различни европейски държави за фотографската изложба „People beyond poverty“ („Хората отвъд бедността“). Изложбата, организирана от Каритас Европа, ще бъде представена през декември в Брюксел.

Дафи живее в Приюта за бездомни хора „Добрият самарянин“ на Каритас Русе. Нейната история е част от европейска инициатива, която показва хората отвъд бедността, обществените стереотипи и трудностите, с които се сблъскват.

„Душевна чистота“

„Чета Библията. От нея научавам много. Не кради, не обиждай ближния си.“

Дафи е на 51 години и от шест години живее в Приюта за бездомни хора на Каритас Русе. Всяка седмица върви пеша до православна църква в града. Там се моли за здраве, за хората, които обича, и за нещо, което самата тя определя с две думи: „душевна чистота“.

Вярата е част от ежедневието ѝ, както народната музика по радиото, книгите от библиотеката на Приюта, рисуването и творческите занимания. Тя се включва с желание в изработването на артикули за благотворителните базари, посещава концерти и музеи и винаги очаква следващата възможност да излезе навън сред хора и да преживее нещо ново.

„А кога ще е следващият концерт?“, пита със светнали очи.

Преди повече от тридесет години тя напуска родния си град Габрово и пристига в Русе, за да работи и да гради самостоятелен живот. Споделя, че е казала на майка си, че много иска да работи. Заминава сама, изпълнена с надежди и мечти. А семейството ѝрешава да замине в чужбина, в търсене на прехрана. В продължение на десет години работи в местна фабрика и живее в апартамент под наем. След затварянето на предприятието остава без работа. Не успява да намери постоянен доход, а с повишаването на наемите постепенно губи и дома си.

Периодът на улицата я излага на насилие и експлоатация. Преживяното се отразява тежко на психичното ѝздраве. След лечение в психиатрична болница и благодарение на сътрудничеството между местните институции и Каритас Русе, Дафи е настанена в Приюта за бездомни.

„Пия лекарствата си. Понякога ме правят много сънена, но гледам да се занимавам с различни неща.“

В Приюта тя дели стая с още три жени и казва, че се разбират добре. „Помагаме си, подкрепяме се“, споделя. Има легло, храна и хора, към които може да се обърне. Екипът ѝ съдейства да подготви документите си за освидетелстване от ТЕЛК. След решението започва да получава пенсия по болест — постоянен, макар и ограничен доход, който ѝ носи повече сигурност. Но крайно недостатъчен, за да си наеме жилище или да живее самостоятелно. Психическото ѝ състояние не ѝ позволява да работи.

През годините завършва и начален курс по дигитална грамотност. Иска да използва компютър, за да търси информация относно Библията и да научава нови неща за света.

Когато разговаряме, Дафи сама пожелава да ми покаже двора на Приюта. Разказва с ентусиазъм за градината, за която се грижат заедно.

„Садим зеленчуци, поливаме ги, после си ги готвим.“

Приютът за бездомни осигурява подслон, храна и социална подкрепа. Той обаче събира много различни човешки съдби — включително хора с психични заболявания, които имат нужда от по-специализирана и дългосрочна грижа. Поради ограничения брой места в подходящите социални услуги понякога чакането продължава с години.

За хора като Дафи Приютът остава сигурното място между улицата и все още недостъпната специализирана подкрепа. Без него тя отново би била изложена на рисковете, които носи със себе си бедността и животът на бездомен човек – измами, насилие и експлоатация.

Животът ѝднес не е лишен от трудности. Най-голямата ѝтежест е самотата. Макар винаги заобиколена от хора, носи в себе си спомена и липсата на близките си. Празниците остават най-самотното време и събуждат копнежа ѝ да бъде с тях. Но ежедневието ѝ има свой ритъм: книгите, музиката, разходките, църквата, градината, творческите занимания и концертите, които очаква.

„Тук се чувствам добре. Благодаря на Господ, че ме доведе тук“, казва Дафи.

Понякога сигурността не изглежда като голяма промяна. Понякога тя е място, където имаш легло, топла храна, книга, която да прочетеш, хора, които те познават по име, и причина да попиташ кога ще бъде следващият концерт.

Хората отвъд бедността

По повод Международния ден за изкореняване на бедността Каритас Европа насочва вниманието към различните измерения на бедността – загубата на дом, социалната изолация, неравните възможности и финансовите затруднения, които могат да засегнат хората независимо от житейските им обстоятелства.

Посланието на европейската мрежа е, че обстоятелствата могат да променят посоката на човешкия живот, но подходящата подкрепа може да помогне на хората да намерят път напред.