Любовта побеждава всичко
Представители от всички социални услуги на Русенската католическа организация „Каритас“ отдадоха последна почит на своя покровител и вдъхновител – Негово Високо Преосвещенство Монсеньор Петко Христов. Никополският Епископ , който дълги години бе Председател на Каритас Русе, както и Президент на Каритас България, напусна света на хората на 14 септември.
Поклонение пред тленните му останки се извършва всеки ден в Катедралния храм „Свети Павел от Кръста“ в Русе. Там от 12 часа в събота, 19 септември 2020 г., ще бъде отслужена тържествена погребална литургия.
„Omnia Vincit Amor – Любовта побеждава всичко“. Тази латинска сентенция е девиз на монсеньор Петко Христов. Ако не беше той и неговата визия да се помага на хората, „Каритас“ днес нямаше да я има в този й вид. Добър и деликатен, той оставяше човек сам да си прави изводи, сам да си оправи кривиците и да поеме в правия път. Това каза изпълнителният директор на „Каритас“ Русе Стефан Марков в прощалните си думи в храма. Познанството между двамата датира от далечната 1983 г., преди Монсеньорът да поеме свещеническия си път.
Монсеньор Петко имаше много голямо сърце. Той създаде първата енорийска организация „Каритас“ в България, тази в Белене – отвори пътя за нас. Тъй е кръстник на някои от услугите на организацията. Той даде името на Приюта за бездомни „Добрият самарянин“ и на Центъра за обществена подкрепа „Том Сойер“ в Русе, в Белене на Центъра „Свети Викентий“. Епископите обикновено ги помнят по църквите, които са издигнали и неговите са факт. А днес, тук, в България и по социалните услуги на „Каритас“. И това е нашата отговорност – да помним. Защото всички сме тленни и всичко минава и заминава. Но трябва да помним онези хора, които задават жалони. А Монсеньор Петко Христов заслужава паметта и почитта заради всичко, което е направил.
Освен тъгата, трябва да има и радост и да го носим в сърцето си. Отива при другите светци – при монсеньор Евгений Босилков, при Света Петка, защото той е кръстен на тази светица, и честваше именния си ден на нейния празник. Той извървя своя път и ние можем само да му благодарим, и за самите нас. Монсеньоре, благодарим ти за всичко.
