СВЕТОВЕН ДЕН НА ВЪЗРАСТНИТЕ РОДИТЕЛИ И НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА – 24 юли

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК

«Те все още дават плодове в напреднала

възраст» (Пс 92, 15)

Прескъпи!

Стихът от Псалм 92, «Те все още дават плодове в напреднала възраст» (стих 15), е добра новина, истинско „Евангелие“, което можем да известяваме на света по повод втория Световен ден на възрастните родители и възрастните хора. То противоречи на това, което светът мисли за тази възраст в живота и така също на примиреното отношение на някои от нас, възрастните хора, които продължават напред с малко надежда, без да очакват нищо повече от бъдещето.

Много хора се страхуват от старостта. Те я считат за един вид заболяване, с което е най-добре да избягват всякакъв контакт: възрастните хора не ни засягат – си мислят те – и е уместно да стоят колкото е възможно по-далеч от нас, може би заедно с останалите възрастни хора – в структури, в които се грижат за тях и ни предпазват от понасянето на техните скърби. Това е „култура на изхвърляне“: този манталитет, който макар да ни кара да се чувстваме по-различни от уязвимите и чужди на тяхната немощ, ни позволява да си представим отделни пътища между „нас” и „тях”. Но, в действителност, дългият живот, както ни учи Писанието – е благословия, и възрастните хора не са отхвърлени хора, от които трябва да спазваме дистанция, а живи знаци за благоволението на Бог, Който дава живот в изобилие. Благословен да бъде домът, който се грижи за възрастен човек! Благословено да бъде семейството, което почита възрастните си родители!

Всъщност, старостта е труден за разбиране сезон, дори за нас, които живеем вече в него. Въпреки че идва след дълго пътуване, никой не ни е подготвил как да се справим с него, той почти ни изненадва. Най-развитите общества заделят много средства за тази възраст от живота, но те не ни помагат как да я тълкуваме: те предлагат планове за подпомагане, но не и проекти за живота. [1] Ето защо е трудно да гледаме към бъдещето и да доловим хоризонта, към който да се стремим. От една страна, ние сме изкушени да прогоним старостта, прикривайки бръчките, като се преструваме, че сме вечно млади, а от друга страна – изглежда, че не можем повече нищо да направим, освен да живеем разочаровани и примирени, че не можем повече „да даваме плодове”.

Краят на професионалната дейност и фактът, че имаме самостоятелни деца, ни отнемат причините, заради които влагахме толкова много енергия. Осъзнаването, че силите намаляват или появата на някое заболяване могат да поставят нашата увереност в криза. Светът със своя забързан ритъм, който ние изпитваме затруднения да следваме в крак – изглежда не ни оставя алтернативи и ние сме принудени да възприемем идеята за отхвърляне. Така се издига към небето молитвата на Псалма: «Не ме отхвърляй сега, когато остарях, когато силата ми намалява, не ме изоставяй» (71, 9).

Но същият Псалм – който проследява присъствието на Господ в различните сезони на съществуване – ни приканва да продължим да се надяваме: когато дойдат старостта и белите коси, Той все пак ще ни даде живот и няма да позволи да бъдем потопени от злото. Уповавайки се на Него, ще намерим силата да умножаваме възхвалата (виж стихове 14-20) и ще открием, че остаряването не е само естествено влошаване на състоянието на тялото или неизбежното изтичане на времето, а дар за дълъг живот. Остаряването не е присъда, а благословия!

Затова трябва да бдим над себе си и да се научим да живеем в активна старост, дори и от духовна гледна точка, култивирайки вътрешния си живот, чрез усърдно четене на Словото Божие, всекидневна молитва, използване на тайнствата и участие в Литургията. Както и връзката с Бога, отношенията с другите: преди всичко в семейството, децата, внуците, към които да насочим своето внимание и обич, както и към бедните и страдащи хора, към които трябва да подходим с конкретна помощ и с молитва. Всичко това ще ни помогне да не се чувстваме обикновени зрители в световния театър, да не се задоволяваме само „да гледаме от балкона“, да останем на прозореца. Напротив, като усъвършенстваме сетивата си да разпознаваме присъствието на Господ [2], ние ще сме като „хубави маслинови дръвчета в Божия Дом“ ( Пс 52, 10), ще можем да бъдем благословия за тези, които живеят близо до нас.

Старостта не е безполезно време, когато трябва да останем назад и да спрем да напредваме, а сезон, в който все още можем да дадем плодове: нова мисия ни очаква и ни кани да обърнемм поглед към бъдещето. «Особената чувствителност на нас, другите, възрастните хора към знаците на внимание, мислите и знаците на обич, които ни правят хора, би трябвало да се превърне в призвание за мнозина. И това ще бъде избор на любов от възрастните хора към новите поколения». [3] Това е нашият принос към революцията на нежността [4], една духовна и обезоръжена революция, на която ви каня да станете главни герои, скъпи възрастни родители и възрастни хора.

Светът живее във време на сурово изпитание, белязано първо от неочакваната и яростна буря на пандемията, а после от война, която наранява мира и развитието в глобален мащаб. Това не е случайно, че войната се завърна в Европа в момента, когато е на път да изчезне поколението, което я преживя през миналия век. А тези големи кризи рискуват да ни направят безчувствени към факта, че съществуват и други „епидемии“ и други разпространени форми на насилие, които заплашват човешкото семейство и нашия общ дом.

Изправени пред всичко това, ние се нуждаем от дълбока промяна, от обръщане, което да обезоръжи сърцата, като позволи на всеки да открие в другия един брат. А ние, възрастните родители и възрастните хора, имаме голяма отговорност: да научим жените и мъжете от нашето време да гледат другите със същия поглед, изпълнен с нежност и разбиране, с който гледаме своите внучета. Ние усъвършенствахме нашата хуманност, поемайки грижата за другите, а днес можем да бъдем учители за начина как да живеем мирно и да се отнасяме с внимание към най-слабите. Това може би ще бъде видяно като слабост или подчинение, но блажени са кротките, а не агресивните и измамниците, защото те ще наследят земята (виж Мт 5,5).

Един от плодовете, които сме призвани да дадем, е този да поемем грижата за света. «Всички сме минали през коленете на бабите и дядовците, които ни държаха на ръце» [5], но днес е време ние да държим върху коленете си – с конкретна помощ или само с молитва – нашите многобройни внучета, още повече, че са уплашени, които все още не познаваме и които може би бягат от войната или страдат заради нея. Нека запазим в сърцето си – както го правеше свети Йосиф, нежният и грижовен баща – децата на Украйна, на Афганистан, на Южен Судан…

Мнозина от нас съзряха с мъдра и смирена съвест, от която светът има толкова нужда: никой не се спасява съвсем сам, щастието е хляб, който се яде заедно. Нека да свидетелстваме за това пред тези, които се заблуждават, че намират лично удовлетворение и успех в противопоставянето. Всички, дори най-слабите, могат да го направят: нашият собствен начин да позволим да ни помогнат – често хора, идващи от други страни – е начин да кажем, че да живеем заедно е не само възможно, но и необходимо.

Скъпи баби и скъпи дядовци, уважаеми възрастни хора, ние сме призвани в нашия свят да бъдем творци на революцията на нежността! Нека го направим като се научим да използваме все повече и все по-добре най-ценния инструмент, който имаме, и който е подходящ за нашата възраст: този на молитвата. «Нека и ние поне малко да станем поети на молитвата: да усетим вкуса от търсенето на свои думи, като направим отново наше това, на което ни учи Словото Божие». [6] Нашето уверено призоваване може да направи много: то може да придружава вика на болката на този, който страда, и може да допринесе за промяна в сърцата. Ние можем да бъдем «постоянният „хор“ на едно велико духовно светилище, където молитвата за умоляване и песента за възхвала подкрепят общността, която работи и се бори в областта на живота». [7]

Така че Световният ден за възрастните родители и възрастните хора е повод да кажем още веднъж с радост, че Църквата иска да направи празник с тези, които Господ, както казва Библията – „насити с дни“. Нека да го отпразнуваме всички заедно! Аз ви каня да обявите този Ден във вашите енории и общности, да отидете да намерите най-самотните възрастни хора у дома или в жилищата, където живеят. Нека да направим така, че никой да не изживее този ден в самота. Да имаш кого да чакаш, може да промени посоката на дните на тези, които не очакват повече нищо добро от бъдещето, а от първата среща може да се породи едно ново приятелство. Посещението на самотните възрастни хора е едно милосърдно дело в наше време!

Нека помолим Дева Мария, Майка на Нежността, да направи всеки от нас творец на революцията на нежността, за да освободим заедно светът от сянката на самотата и от демона на войната.

Нека моята Благословия да достигне до всички вас и до хората, които са ви скъпи, като ви уверявам в моята любяща близост. И моля ви – не забравяйте да се молите за мен!

Рим, Свети Йоан Латерански, 3 май 2022 г., празник на Светите Апостоли Филип и Яков

ПАПА ФРАНЦИСК

[1] Катехеза за Старостта – 1. Благодатта на времето и съюзът на възрастите в живота (23 февруари 2022).

[2] Катехеза за Старостта – 5. Верността към посещението на Бога за бъдещето поколение (30 март 2022).

[3] Катехеза за Старостта – 3. Старостта, източник за безгрижна младост (16 март 2022).

[4] Катехеза за Свети Йосиф – 8. Свети Йосиф баща в нежността (19 януари 2022).

[5] Проповед от Месата за първия Световен Ден за Възрастните родители и Възрастните хора (25 юли 2021).

[6] Катехеза за Семейството 7. Възрастните родители (11 март 2015).

[7] Ibid..