Мария Нюман

Генерален секретар, Каритас Европа– католическа мрежа от 49 организации-членки в 46 държави от целия континент, които работят с хора в уязвими ситуации.

Продължаващата глобална дискусия относно расизма и етническата дискриминация трябва да включва препятствията, пред които са изправени неевропейските мигранти в Европа.

Докато мигрантите отдавна дават своя принос и играят решаваща роля като основни работници особено напоследък по време на пандемията, те рядко са признавани за положителния си принос и правата им все още са накърнени.

„Най-трудната част от това да си от чужд произход е това как се възприемаш от другите. Някои ви гледат подозрително “, каза Кристиан, медицинска сестра, която пристигна в Белгия на 20 години.

Неотдавнашната криза хвърли светлина върху критичната роля на основните работници в поддържането на европейските системи за здравеопазване, верига на доставки и селскостопански системи. Отдавна игнорираме факта, че мигрантите, включително бежанците и често търсещите убежище, съставляват важен дял от тези работници и от нашата общност.

Време е Европа да признае техния принос и да гарантира, че системата им позволява да развият своите компетенции и умения, като същевременно гарантира, че техните права се спазват.

Неотдавнашно проучване на Европейската комисия показа, че 13% от работещите в Съюза, работещи в горепосочените ключови сектори, са родом от чужбина, като много от тях идват извън Европа.

В някои професии работниците мигранти извън ЕС (и често жени) са силно застъпени, като например в почистването (25% от общата сума), минното дело и строителството (17%), личните грижи (14%), работата с машини (13 %) и преработка на храните (11%).

Мигрантите и бежанците отдавна играят ключова роля за поддържане на европейските икономики в различни сектори като логистика, селско стопанство, здравеопазване, строителство, образование и наука и др.

Това, което често остава незабелязано, е, че мигрантите, особено в нископлатените сектори, не получават същите възможности като местните жители. Например в Австрия те са по-склонни от родните си колеги да работят в несигурни условия, да имат по-ниски заплати и да изпитват повишен риск от безработица, без почти никакви възможности за кариерно израстване. В селскостопанския сектор в Италия и Испания, където работниците са склонни да се назначават неофициално, Каритас установява, че работниците мигранти са силно уязвими от експлоатация на труда, често живеят в бедност и имат ограничен или никакъв достъп до социално осигуряване.

Като цяло работниците мигранти са по-склонни да живеят под прага на бедност поради дискриминация и бариери на пазара на труда, отколкото техните местни колеги, както установяват докладите на Каритас.

COVID-19 само влоши тази мрачна ситуация: тъй като мигрантите са по-склонни да работят в несигурни ситуации, те също бяха по-изложени на въздействието на мерките за блокиране, както се вижда от прогнозирания спад с 23% при паричните преводи в световен мащаб – приходите мигранти изпращат у дома при семействата си.

Въпреки че Европа разчита на мигрантите и бежанците да поддържат основни услуги, много европейски държави досега не са признали миграцията като положителен аспект.

Например, докато мигрантите са от съществено значение за европейските икономики и общества, Европейският съюз и неговите държави-членки предвиждат само много ограничени безопасни и редовни канали за миграция извън Съюза, като по този начин създават условия за нерегулярни пристигания.

Дори когато гражданите на държави извън ЕС могат да влязат в ЕС законно, те се борят да запазят разрешението си за пребиваване поради изисквания, които често са извън техния контрол (например невъзможност за доказване на официална заетост, несигурни работни места и др.).

 Освен това в цяла Европа мигрантите (особено неевропейците) са изправени пред дискриминация на пазара на жилища и труд, както и по-широка расова дискриминация, подхранвана от ксенофобия и популистки националистически дискурси.

Следователно просто признаването на приноса на мигранти за нашите общества и икономики не е достатъчно. За да улесним тяхното включване в европейските общества, трябва да приемем тази криза като възможност за насърчаване на справедливи политики, които повишават достойнството и правата на работниците мигранти и техните семейства. В момент на настъпваща икономическа криза това не означава, че подобни политики трябва да идват за сметка на други групи хора в ситуация на бедност и уязвимост, а по-скоро, че специфичните нужди на мигранти и бежанци трябва да бъдат интегрирани в по-широк план. социални и икономически отговори на настоящата криза както на институциите на ЕС, така и на неговите държави-членки.

ЕС и неговите държави-членки също трябва да засилят ангажимента си за справяне, наблюдение и санкциониране на дискриминацията и ксенофобията, като зачитат достойнството на всеки човек и по този начин се придържат и укрепват съществуващото законодателство, програми и действия за недискриминация и равенство в областта на заетостта и професионално обучение. Изхождайки от политическите насоки, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лийен, също така е жизненоважно ЕС да се ангажира да приеме ново законодателство за недискриминация, което да гарантира цялостна защита срещу дискриминация, включително в жилищното настаняване.

Във време на дезинформация е важно също така да се създаде основан на факти и отговорен публичен дискурс за мигрантите и бежанците във всички новини и комуникационни медии, и по-специално в социалните медии.

Европа открито разчита на мигрантския труд, за да се изправи срещу пандемията и определи мигрантите като фронтови работници в тази битка заедно с много други основни работници.

Време е Европа да гарантира, че уменията и талантите на мигрантите са публично и открито приветствани и оценявани и техните права на човека се спазват по всяко време, а не само когато има нужда от техния труд.